Friday, November 24th, 2017

Zlatina Petkova-Hagel


Здравейте!

online cialis pharmacy

Zlatinka on her birthday, 2010Казвам се Златина Петкова-Хейгъл и съм основател и директор на Британски Културен Център в Бургас. Преподавам английски език вече 26 години. Аз съм от онези късметлии, за които хобито се е превърнало в професия, която никога не им омръзва.

Макар и да започнах с немски език като малко дете (още си спомням чаровната австрийка Зузане Блумен), по-късно английският ме спечели и аз му посветих 5 години от живота си в Първа Езикова Гимназия (Варна). С огромно удоволствие му отдадох и още 5 години като студентка английска филология в скъпия за мен Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. И до днес го посещавам, просто за да се поразходя по коридорите и да дишам този специален въздух – на просвета.

През януари 1991 г. щастливата случайност ме въведе в курс  за овладяване метода на професор Лозанов (сугестопедия), където срещнах поразителната и незабравима учителка по френски език Мадам Соланж Дидие и всеотдайната Христина Луджева, която ни разтълкува преживяното в 5-седмичния курс по френски език. Този артистичен и хуманен подход в преподаването на чужд език промени възприятието ми завинаги, превърна ме в много забавна и вечно играеща майка на две деца, а и в педагог, с който се учи с лекота и веселие. На тези принципи е изграден Британски Културен Център.

Преподаването на чужд език е подобно на актьорската професия и въвлича в действие цялата личност на учителя. Ето защо вярвам, че не бих могла да работя добре, ако не бяха всички онези занимания от детството ми: волейбола, атлетиката, гимнастиката и балета с тяхната прецизност и грация; китарата, танците и пеенето, които ми помагат ежедневно в общуването с по-малките; любопитството да се докосна до колкото може повече човешки езици и да долавям разликите, но и родството между тях; безценните занимания с театралния режисьор г-н Симеон Димитров, благодарение на когото познавам добре поезията на Сумако Фукао – изтънчена японска дама, която Ви представям сега:

НА МОЯ СТАР УЧИТЕЛТи си просто човек.
И си застанал така,
че над главата ти
пада сноп светлина –
светлината на твоята искреност
и простодушие –
най-важното нещо,
което те прави
човек.
От твоите устни
падат думи
като плодове.
И класната стая
е мъничък свят,
в който живеят деца,
небеса, цветове,
води,
ветрове…
О, ти, земен светец,
с натебеширени пръсти.
В тебе
се вслушват
и птиците
зад прозореца.

Когато през далечната 1981 г започнах своето „пътуване“ в света на древноиндийската мъдрост, наречена „йога“, го направих по-скоро от младежко любопитство. Оказа се през годините, обаче, че това ми е създало незаменим професионален инструмент за постигане на баланс и позитивизъм. Така влизам в класната стая всеки ден.

През последните години създавам сугестопедични текстове, където освен задължителната лексика и граматика успявам да вплета няколко свои любими теми – древни цивилизации и митология, най-нови научни открития и планетарна екология. Имам тайната надежда, че тези посети семена ще дадат плод сред по-младото поколение.